Приключиха разкопките в антична Рациария

Близо 100 находки са открити тази година при археологическите проучвания в антична Рациария край видинското село Арчар.

Това съобщи за БТА доц. Здравко Димитров. От откриването на обекта преди повече от половин век - за първи път археолозите организират Ден на отворените врати и учените станаха гидове на посетители и журналисти. "При завършилите разкопки открихме ценни находки на обекта, като повече от половината от близо 100 находки са монети, основно от четвърти и първата половина на пети век", каза доц. Димитров. Открити са и четири нови архитектурни детайла - корнизи и бази. Той обясни, че сред намерените монети има и от по-ранни периоди - например монета, изсечена през първи век по време на управлението на императорите Тиберий и Калигула.

Намерените находки са почти двойно повече в сравнение с миналата година, като според доц. Димитров това се дължи на факта, че при разкопките тази година се е работило в напълно нови и непроучвани терени и в по-запазени културни пластове. "Това отговаря и на въпроса на много граждани на Видинска област: "Има ли какво още да се проучва в Рациария след иманярските разрушения?". Естествено, че има", категоричен е доц. Здравко Димитров.

През тази археологическа година финансирането, осигурено от Министерството на културата, бе в размер на 20 500 лв., което даде възможност на обекта да работят 20 души работници и археологически екип, поясни доц. Димитров. "В центъра на Рациария е първият подобект, който проучваме още от началото на възобновените разкопки през 2013 г. За шест сезона успяхме да разкрием почти цялата сграда, разполагаща се между резиденцията на провинциалния управител на провинция Крайбрежна Дакия и късноантичната баня, която открихме през 2013 г. Сградата е изключително интересна и въпреки дългогодишните разрушения от иманярска дейност върху Рациария, сградата е много добре запазена", допълни доц. Димитров.

"Открихме също много добри данни за исторически известни факти - разрушението на Рациария от времето на хунското нашествие през 442 - 444 година, когато хуните на Атила буквално сриват този голям римски град и го опожаряват. Открихме следи от масови опожарявания. При възстановяването на Рациария по времето на император Анастасий проучваната от археолозите сграда е била възстановена почти до нивото на съвременния терен", разказа доц. Димитров. "От нея открихме два големи зида, които биха могли да бъдат консервирани, така че в тази зона не само нашите научни данни се попълниха, но имаме възможности за реставрация и бъдещо експониране на тази част от столичния град от IV - VI-ти век, тоест от трите етапа на късноантичното развитие на този голям античен център", заяви археологът.

Районът на бившия пионерски лагер е вторият подобект, на който се работи в рамките на тазгодишния археологически сезон на Рациария. Там са открити зидовете на сграда, която е само частично разкрита, но резултатите са обнадеждаващи. Според археолозите ситуацията на втория подобект е коренно различна от тази в други части на археологическия обект. За разлика от централната част на Рациария, която в недалечното минало бе подложена на сериозна иманярска инвазия, включително копаене с багери, в района на пионерския лагер, който се намира в началото на село Арчар, културните пластове са значително по-запазени, тъй като иманярите по-малко са работили с тежка механизация. Налице са всички предпоставки проучванията на това място да продължат и през следващите години и да се постигнат сериозни резултати, категоричен е както доц. Димитров, така и колегата му доц. д-р Иво Топалилов от Шуменския университет, който е заместник-ръководител на разкопките на Рациария и ръководи работата на втория подобект.

"За първа година ние проучваме района на пионерския лагер, където преди три години открихме два надписа, посветени на богинята Диана - най-вероятно там е било разположено светилище на Диана. Надписите са издигнати от губернаторите на провинция Горна Мизия, пратениците на самия римски император - единият от тях е бил губернатор по времето на император Хадриан, другият - по времето на Антонин Пий, това са сериозни данни за развитието на римската колония Упия Рациария от втори век след Христа. Именно в тази зона започнахме разкопки, които имат за цел да установят дали наистина там се намира този храм на Диана, дали наистина там има сериозно обществено строителство, дали има останки, които могат да бъдат обект на наши бъдещи изследвания", обясни доц. Здравко Димитров. Според колегата му доц. Иво Топалилов, резултатите от работата на терен подкрепят предварителните теории на археолозите, че в района на бившия пионерски лагер някога е имало светилище на Диана.

"Резултатите са все още предварителни, тъй като на някои от местата дебелината на културния пласт е изключително голяма. Но имаме нелоши резултати. Преди три години тук намерихме две стели, посветени на римската богиня Диана, което ни наведе на мисълта, че тук има светилище на Диана - резултатите от тазгодишната археологическа кампания са в подкрепа на тази теория, тъй като намерихме няколко големи архитектурни детайла, които са именно от този период, средата на втори век, най-вероятно принадлежали на някой от храмовете или светилището на Диана", обясни доц. Топалилов. Археологът обясни, че частично разкритите зидове най-вероятно принадлежат на една от помощните сгради, които е имало около светилищата.

"Плановете занапред са да продължим работа, за да можем да разчистим изцяло този обект, който вероятно е бил акрополът на римската колония и да видим дали няма по-ранни пластове, свързани с римския военен лагер, тъй като мястото е изключително стратегическо, това е първата незаливна тераса на брега на река Дунав. Материалите, които излизат за момента, са по-ранни от тези, които излизат от другите части на Рациария, включително проучвания сектор северно от резиденцията на провинциалния управител. Въпрос на време е да слезем в дълбочина и да изчерпим културните пластове, но характерът на пластовете, характерът на находките, които излизат, показва именно наличието по-скоро на акропол - на свещената арея на римската колония", заяви доц. Топалилов. Той допълни, че в по-късен период, когато християнството навлиза по нашите земи, езическите светилища са изоставени и на тяхно място са разположени християнски базилики, около които се образуват християнски некрополи.

"Открихме част от некропол с християнски погребения - погребаните са възрастни хора, с типичния християнски обред, с ориентация изток-запад, с глава на запад. Некрополът е в много лошо състояние - ние открихме три гроба запазени, останалите са били разнесени от иманярите. Но в един от гробовете намерихме вероятно част от някакъв накит, който е бил сложен на лявата ръка на погребания", обясни археологът. По отношение на намерения накит - нещо нетипично за християнската традиция, при която не е прието мъртвите да се погребват с ценности, доц. Топалилов обясни, че при навлизането на християнството първите българи, които се покръстват, запазват и част от своите езически обичаи и обреди и пример за това е именно този намерен гроб, в който най-вероятно е погребан представител на първото поколение християни, живели в района на Рациария. Постигнатите резултати през четирите седмици проучвания в Рациария помагат да бъде попълнено научното знание за развитието на античния римски град и са важна стъпка към крайната цел за превръщане на Рациария в притегателен туристически обект, категоричен е доц. Здравко Димитров.

 

Последвайте канала на