Й. Темелкова специално за Novini.bg: Мога да живея до края на живота си само в Коледа!

Й. Темелкова специално за Novini.bg: Мога да живея до края на живота си само в Коледа!

Познавате Йоанна като Анна Каренина от Театър „София“, познавате я и като дъщерята на Джаро от сериала „Под прикритие“. Запознайте се с нея като „Снаха“ и майка…

 

- Здравей, нека започнем първо с най-прясното събитие от професионалния ти живот – премиерата на „Снаха“ в  Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора. Премиерата мина съвсем наскоро и първите оценки на критика и зрители са повече от положителни. Каква е твоята оценка?

- Това беше един изключително емоционален репетиционен период за мен. Все още не мога да повярвам, че приключи. Да изиграеш Севда днес е едно изключително предизвикателство, което смятам, че преминах успешно и което ще остави трайна следа в творческия ми път.

- Не случайно ти задавам въпросите с такава „футболна“ окраска – знам, че си запален фен на най-популярната игра (Йоанна е запален фен на Ман. Юнайтед). В случая игра като гост – пред чужда публика – какво е чувството за теб, когато гостуваш и по-важното е: усещаш ли и усещала ли си досега някаква разлика в публиката (настроение/отношение) в различните градове?

 - О, да! Във всеки град е много различно. Различен е „диалогът" между актьорите и хората в салона... Тишината е различна, смехът е различен, духът е различен. Публиката в Стара Загора е театрална публика – обича театъра, цени го, уважава го, знае защо влиза в салона и как да се държи в него. За мен няма значение пред каква публика играя – уважавам всички порядки и нрави, освен шума по време на спектакъл. Това е недопустимо!

- Къде публиката те е впечатлявала най-много и с какво? И къде ти е било най-трудно?

- Обичам публиката в Стара Загора. Бургаската публика ме е карала да се чувствам уютно, публиката в Пловдив също, Русе... Най-трудно съм играла в Сливен, но това беше преди много, много години.

- Ако трябва да направиш „разбор“ на играта след мача, откъде ще започнеш?

- Смятам, че всички изпълнихме задачите си добре. Имаме да усъвършенстваме някои „положения“, но основата е стабилна и победата е налице (смее се). Досега сме имали 3 представления. На поклона виждах лицата на хората в салона и те „говореха“ едно: „Господи! Възможно ли е наистина?!“ Сигурна съм, че всеки, който гледа представлението, няма да спре да мисли за него поне три дни. А това е и задачата на театъра, нали... (отново се смее весело, от сърце и с цяло грейнало лице)

- Направи, моля те, и разбор на стратегическата част – играта, като цяло. А след това и на техническата – самата пиеса/текст.

- Ще започна с треньора. Стефан Спасов е един изключително ценен човек, който разбира театралното изкуство така, както би трябвало да го разбира всеки. През цялото време той ни повтаряше, че органиката не е достатъчна – трябва да бъдем искрени в нея, да чувстваме с всички сетива и да им дадем свободата да се изразят, за да успеем да хванем зрителя за гърлото. Смятам, че изпълнихме задачата успешно. За мен беше изключителна чест да работя и да си партнирам с Ивалин Димитров! Космичен артист! Недостижим! Представлението е крайно, то не е „поредната“ трагедия, никак даже. Представлението изсмуква всички представи за драма и трагедия. „Снаха“ е връх в творчеството на Караславов, но и връх в българската народопсихология. Ние сме народ, който има 60 000 клетви! Жесток, откровен и безжалостен към зрителя – това е спектакълът. Защото ние сме това, което сме, независимо дали го приемаме или не.

(Пиесата „Снаха“ е направена по романа на Георги Караславов и е една от незнайно защо пренебрегваните български класики. Сюжетът разказва за изкривените ценности на един селянин, който е готов да експлоатира дори  собствените си деца, само и само това да му донесе печалба. С други думи – алчността е сред най-главните герои. По книгата има правен и филм (1976 г.). Режисьор е Васил Мирчев, по сценарий на Слав Караславов и с участието на Стефан Гецов, Емилия Радева, Виолета Гиндева, Добромир Манев и др. – бел.ред.) 

- Имайки предвид колко актуално звучат думите на героите в пиесата, усети ли емоционална привързаност към ролята си, знам, че имаш силно развито чувство за справедливост?

- Със Севда сме едно цяло от началото до края. За това я обичам страшно силно. В тази пиеса, с този персонаж за първи път имам реалната възможност да направя това, което винаги съм искала в името на справедливостта! Театърът е особено животно... само там, единствено там можем да изживеем всичко, което сме искали, което искаме и което никога не искаме да ни се случи. Велико изкуство!

- Смяташ ли, че затъването в материализма и алчността и подритването на любовта в ъгъла е обратим процес или човечеството вече изпусна юздите?

- Не знам. Вече не искам да мисля за това. Единственият смисъл за мен са децата. Друго няма. Любов, омраза, алчност, безсрамие и каквото още се сетите – давам го на възрастните. Децата са единствените чисти и съкровени създания тук и сега. Ако ние успеем да вземем нещо от тях, бихме могли да променим света за тях и нас, но обратното... ще бъде пагубно за всички.

- Кога са следващите дати, в които ще се качиш на сцена в Стара Загора?
 
- През януари в стара Загора играем на 14-ти и 24-ти. На 28-ми играем в София в Театър „Българска армия“.

- Сега са едни от най-светлите празници на Земята. Как и с кого/къде ги посрещаш?

- У дома, със семейството ми. Това е любимото ми време от годината - тишина, сняг, свещи, музика. Аз мога да живея така до края на живота си! Само в Коледа (отново онзи звънък смях, идващ от сърце)!

- Кое е най-хубавото нещо, което ти се е случвало по Коледа? 

- Синът ми се роди на 14-ти декември, точно на датата на термина и неговата първа Коледа беше най-вълшебната в живота ми. Нямам думи да я опиша.Той е моето голямо чудо!

- Какво смяташ, че би помрачило един такъв празник? Каква липса или емоция?

- Нищо не може да помрачи такъв празник! Рождество Христово! Това е над човешките емоции! Това е нещо свято и свети във всеки човек!

- И накрая: какви са твоите бъдещи творчески планове? Не, шегувам се, разбира се…! Просто искам да ти пожелая весели и усмихнати празници от мое име и от името на всички мои колеги. Ако искаш, можеш да кажеш или пожелаеш нещо на читателите на Novini.bg

- Борете се за истината и справедливостта! Не харесвам поговорката „Няма ненаказано добро“, предпочитам „Има Господ!“  
 

Спорт

Коментари

  1. 2018.12.26 | 07:37

    да ми прадне на уя

  2. 2018.12.25 | 13:31

    Ако можеше нямаше да го пишеш...а щеше да го правиш, мечтите са хубаво нещо но манипулацията, НЕ !

  1. 1

Напиши коментар

Водещи новини

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?