Добрият Фирас от приказна Сирия е в България

Малкият Фирас Ибрахим, дете на подгонени от пламъците на войната сирийски бежанци, тези дни удари в земята всички черногледи мрънкалници, дървени философи, политици и др. у нас като дари събираните си пари от закуски на бедно българско семейство. Така малкият човек даде урок на онези безсърдечни възрастни нашенци от Елин Пелин, Харманли, Ковачевци и др.селища, които вдигаха бунтове срещу бягащите от войната сирийци, поискали подслон у нас. Благородната постъпка на Фирас задължава. Поне да пишем повече за неговия човеколюбив жест, за да могат да се замислят и разчувстват онези, които могат.

„Дете на сирийски бежанци дари спестяванията си за ремонта на полусрутената къща, в която живее бедно, многодетно семейство от село Гълъбово. Хора от селото решили да организират кампания, за да му помогнат. В нея решава да се включи и малкият Фирас Ибрахим. Детето спестява пари от закуски, за да ги дари на хора в нужда. Успява да спести 70 лв. и ги дава на Мустафа. Фирас казва, че след шест месеца отново ще събере пари и отново ще ги дари. Семейството на детето е от Сирия и е в България от 7 години. Бащата Мухаммед Ибрахим казва, че го възпитала да помага на нуждаещите се с каквото и с колкото може”, съобщи в свой репортаж преди дни бтв.

Дете-бежанец дари спестяванията си на бедно многодетно семейство

Така възпитава своето дете един сирийски баща. За съжаление обаче у нас все още има родители, които дават други нагледни примери на своите потомци. Само преди месеци всички помним как друго сирийско семейство бе подложено на публични издевателства и унижения, породени от тъпи ксенофобски настроения. Шопи от Елин Пелин погнаха сирийско семейство Джабер, което е с хуманитарен статут, но месните от равното софийско поле отказаха да ги регистрират, а разни нискочели идиоти дори крещяха, че щели били да покръстят несретните бежанци насилствено. Добре че не всички българи са така зли и безсърдечни, та добри хора от пловдивското село Брестовица дадоха подслон, осигуриха възможност за работа на страдалците от унищожена Сирия.

Колко трябва да си закоравял, за да не трепне сърцето ти от случващото се в онази държава, с чиито вълшебни приказки са отрасли поколения човеци!? В свои доклади още преди година УНИЦЕФ и ООН предупреждаваха тревожно, че в Сирия са били убити с 50 процента повече деца. В доклада си УНИЦЕФ цитира Сами, дете от Южна Сирия, което е бежанец в Йордания: "Излязох да си играя в снега с моите братовчеди. Падна бомба. Видях ръцете на мой братовчед да се откъсват пред очите ми. Загубих и двата си крака." Според Детския фонд на ООН около 3,3 милиона деца в цяла Сирия са изложени на риск да се натъкнат на взривни устройства, а десетки училища са били поразени само миналата година.

Най-черната, тъжна, задушаваща статистика, според мен, е тази, че 52% от бежанците по света са деца. Никое дете, откъдето и да е, не заслужава да живее в такава несрета. И ние, възрастните, носим отговорност затова. Постъпката на малкия, но голям Човек – Фирас от приказна, но унищожена Сиря, е достойна за приза „Човек на годината”, ако той има смисъл и съдържание. Такова, каквото имат думите на един друг негов сънародник, живеещ у нас - Дахер Ламот, адресирани към виновниците за случващото се в Сирия: „Надявам се да сте доволни от себе си и участието ви в масовото избиване и унищожаване на една нация, заради недоволни петролни лешояди”.

Последвайте канала на