Бизнесът има нужда от евтини и лоши кадри

19 ноември 2019 16:00
5937
0

Цялата неразбория започва от една вълшебна думичка - бюджет. Когато си добър в нещо и искаш да продадеш труда си за някакви смислени пари бизнесът ти отговаря, че няма бюджет за такива като теб. Скъп си. Лаком си. Алчен. Надценен. Са-мо-за-бра-вил-си-се!

Иначе казано, бизнесът предпочита да не наема добър хирург, а за неговите пари да назначи десет санитарки. Стоп! Бюджетът за един хирург и за десет санитарки е еднакъв. Като се наложи бюджетна оптимизация (винаги получавам по един микроинсулт при споменаването на думата оптимизация в контекст на пари) излиза, че може, налага се, трябва да се назначи една санитарка. Тя ще се нагърчи като за десет и освен това ще й се възложи да прави и операциите. Купува се оборудване за един милион лева и всичко е наред.

Разбира се, всичко отива по дяволите. Обаче бизнесът е спечелил, защото е оптимизирал бюджета за заплати и е спестил пари. Ако предприятието е държавно се раздават бонуси, ако е частно – шефът си влачи секретарката да му прави неща в спа хотел през уикенда.

Ще дам друг пример. По-достъпен. По-масов. Ежедневен.

Стоя и гледам една дюнерджийница на „Витошка“. Вътре работят двама души. Една бабка и един младок, на който му личи, че е новак. Бабката е пенсионерка. Младокът реже с един голям нож толкова бавно и внимателно, та чак се притеснявам за пръстите му. Бабката обикаля един фритюрник и видимо се страхува от научно-техническото чудо. В дюнерджийницата постоянно влизат хора. Поръчват. Питат. Вадят пари. И… биват отпратени с думите: „Не може сега! Имаме много поръчки. Абсурд! Ще се наложи да чакате двадесет минути.“

Мисля си кой ще е този идиот, който ще чака двадесет минути за дюнер. Бе хора, вие нормални ли сте?

Така е! Хората са нормални и си тръгват. Аз съм от ненормалните. Стоя и чакам едни пържени картофи. Когато си с петгодишно дете, което иска пържени картофи ставаш ненормален. Но да се върнем в дюнерджийницата.

За десет минути двамата работника успяха да изпъдят поне десет човека. Не! Те не го правеха, защото не им се работеше. Напротив. Работеха като пчели. Неуморно. Старателно и… тромаво. Неквалифицирано. Бавно.

Сигурен съм, че заплатите им са ниски. Тоест, оптимизирани, според бюджета.

За десет минути този бизнес изгуби поне 50 лева оборот. Случи се пред очите ми. Това са над тридесет лева чиста печалба. За един ден загубата се очертава на около две-три хиляди лева. И то защото на собственика му е досвидяло да назначи още трима човека. Или двама, но квалифицирани. Сръчни. Неоптимизирани, така да се каже.

Равносметката е проста - Бизнесът пести 200 лева от заплати и губи няколко хиляди печалба.

Какви кадри ще издирва бизнесът през 2019 г.?

За сравнение, в Гърция в заведение с подобен размер работят десет. ДЕСЕТ души. Чакаш секунди. Опашка няма. Сандвичите са на идентична цена въпреки по-скъпите продукти. Да не говорим за порциите. През годините тази гиросджийница просперира, цъфти независимо от кризи, стагнации и други. (наблюдавам я от десет години). Но тези десет работника са като факири. Не сядат. Определено неоптимизирани във възнагражденията им.

Този „оптимизационен“ процес не е характерен само за дюнерджийския бизнес. Виждам го навсякъде. Повсеместен е. От големите корпорации до семкаджиите. Меринджеите завземат позициите на мениджърите. Директорите се заменят с шефчета и босчета. Далаверата измества търговията. Защото оптимизацията го изисква. Харчат се пари за евтини и лоши кадри. Второто не е изискване, но е задължителен атрибут към първото. Защото, когато станеш оптимизирано евтин, то няма как да не си лош.

Следващият път ще ви разкажа как може една кифла на 22 години с незавършено квази образование, но с хиалурон в джуките и два пъти подгласничка на пангалактическия мултинационален конкурс мис бюст е диджитъл лайфкоучинг експерт. И защо бизнесът спешно има нужда от такива като нея.

Не за друго, а за да ви е хубаво и оптимистично.

Чао!