Районният кмет - нещо като шеф на водопад

Изборите приключиха, резултатите са ясни, но дърлянето между партийните функцинери затова кой е по-голям победител, продължават. Тук думата ми е за районните кметове в трите големи града – София, Пловдив и Варна. Затова какви са техните права и задължения и дали пък законодателно правомощията им не се свеждат до това от тях да зависи само добруването на родата им, шуреите и баджанаците по места!

Избирателите в София повелиха ГЕРБ да управлява 13 от общо 24 столични района. 8 ще се ръководят от представители на “Демократична България”, двама от БСП и един от сега независим, довчерашен представител на партията на мнозинството. В Пловдив шестте районни кметства ще се управляват от ГЕРБ, в морската ни столица районите са 5 и също са в ръцете на хора от партията победителка и в този вот.

Както се вижда от резултатите, само в столицата управлението на районите е шарено, няма да е монолитно от страна на управляващите, които и досега имаха 18 от 24-те района. Независимо обаче кой от коя партията бе избран за районен кмет, проблемите им по същество са еднакви и са свързани не само с ремонти на левия и десния тротоар, а с липсата на финансова самостоятелност, която ограничава и рамкира правомощията им.

В този смисъл коментарите постфактум, че в София ДБ нямало да вземе повече от две – три кметства, ако не беше направена идейно безпринципната широка отечественофронтовска коалиция коалиция между БСП и ДБ /виж таблицата, изработена от бившия кмет на район Средец Иван Сотиров, публикувана във ФБ/, губят смисъл и значение. Защото кметовете на районите, с които ДБ толкова се фукат, на практика са едни чиновнически фигуранти с вързани ръце. Образно казано, те могат да назначават родата си и партийните си протежета, да се погрижат за тях, но нямат почти никакви други права във финансов аспект, защото са зависими от общия бюджет на Столична община в София и големите, централни общини в другите градове. Реално годишните субсидии, които се дават на районните кметства по принцип стигат само за заплатите на раздутата администрация.

Преди месеци на първо четене депутатите приеха едни доста оспорвани промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Според ресорната комисия по финанси и бюджет в НС, която бе и вносител на промените, те щели да гарантират по-голяма финансова самостоятелност на кметствата и да засилят личната отговорност на кметовете на кметства при изразходване на одобрените по бюджета разходи на общината.

От сдружението на общините – НСОРБ, както и мнозина народни избраници скочиха и се обявиха против с аргументите, че ако се дадат бюджети на малките кметства, ще настане пълна суматоха на парчета и няма да има възможност за цялостна политика и т.н..Какво ще стане между първо и второ четене на тези промени, дали те ще станал реалност, ще видим.

До предложенията за промените в интерес на истината се стигна, след като лично премиерът Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г се срещна с кметове и им обеща, че всяка година те ще имат правото да представят свой разписан финансов план, а кметът на голямата община, ще отговаря за изпълнението му. Управниците на районите трябва да предлагат на общинските власти годишна план сметка, контролът при изпълнението на обществените поръчки да се осъществява и с участието на кмета на населеното място, на чиято територия се изпълнява проектът, обект на търг. Т.е. идеята е да се дадат повече права на районните управници да участват в търговете и обществените поръчки, които сега се контролират и осъществяват централно. Демек псувните за дупките по пътя и строшените плочки по тротоарите са за районния кмет, който сега няма право сам да ремонтира, нито пък има достатъчно пари в свой бюджет затова. Най-скорошнят пример за това е ремонтът на столичната емблематична улица "Граф Игнатиев". Тя се намира в пределите на централния столичен район "Средец", чийто досегашен кмет бе Мария Аначкова/ ДСБ/, ама да чухте нейното име, самата тя да се появи пред медиите, за да обясни скандалите?! Не. Защото нищо важно не зависи от нея. Районният кмет е чиновник, който разполага с нещо като своя финансова сметка, а правомощията му се свеждат до това да е нещо като шеф на водопад.

Последвайте канала на