Амебите гласуват

„Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициента на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото, разделен на броя на участниците“.
~Тери Пратчет 

А това е ужасно, защото българите бяха сведени (или докарани до, или превърнати във, както искате…) до една разгневена тълпа, която взема решенията за своето бъдеще именно като гневна тълпа, водена от първични и (по-лошото!-) моментни „хрумки“, вместо мисли и идеи. Дори гневните мисли са по-добри от гневните хрумки, защото са плод на някакъв вид разум, докато онова – другото – си е реакция на таралеж, видял фарове. 

Всичко това води две ужасяващи неща след себе си: гняв и апатия. Апатията идва от постоянно неудовлетворените желания, а те са неудовлетворени, защото (нека сме честни) в голямата си част са тъпоумни и невъзможни, като например битката за „спасяването“ на децата от стратегията за детето. Няма как да си победител в битка, която никога не е почвала извън твоята собствена глава, нито си имал враг, нито е имало развитие по-различно от количеството въздух, който си издишал, докато плюеш по стратегията на Торбалан. 

Други невъзможни желания, които си остават неудовлетворени, са „нормалността“ на държава, в която живееш, чистотата, липсата на корупция и т.н. „дреболийки“, които си остават неизпълними, защото докато с едната ръка пишеш във фейса колко много искаш нещата да са ОК, с другата си хвърляш пликчето от чипса на улицата, по път към общината, където „човекът“ те чака с пликчето с рушветчето… за „ония неща“.

Този конфликт вътре в собствената ни глава ражда гняв и чувство за непоправимост и обреченост, които път раждат апатията, щото… каквото и да правя, все тая… 

Което пък ни води до……..

„„Галъп“: Над 600 000 души биха гласували срещу стимул или по принуда“

600 хиляди българи са готови да си продадат гласа, защото им е все тая за кого ще отиде той. Затова предпочитат да изкарат някой лев срещу него. Тази проституция с едно от основните човешки права е показателна и сочи, че не бива да се учудваме защо генно-модифицираният интелект, наречен „българин“, е готов да продаде и правото си на свободно слово, разменяйки го срещу порно-медии, правото си на свободно движение и справедливо възнаграждение, избушвайки членството си в ЕС с шут в името на евразийска кочина, правото си на по-добър живот, гласувайки за ДС чукундури, правата на жените, отричайки, че те имат права (като например – да не бъдат бити и насилвани), правата на малцинствата (щото е модерно да си зигхайл мачо, а не джендър еврогейски), правата на децата, защото те са норвежка измислица и т.н., и т.н. 

Не са виновни те, би казал някой, те са гневни, разочаровани… те са бедни и тези пари за тях са важни. 

Така е, но това са второстепенните причини. Първостепенната е, че са… хм… как да го кажем? – умствено затруднени. 

Дори сравнително примитивен ум може да стигне до елементарното заключение, че гласувайки за дадено управление, можеш да повлияеш следващите години на управление, които пък да доведат до промяна на тъпия ти статут на „вечно беден“. Давайки гласа си за някой, който извършва престъпление, за да се докопа до властта, ти даваш гласа си за престъпник. А престъпниците, както знаем, са известни с това, че обичат да работят за благото и просперитета на хората. Нали? 

Значи – докарваш го хубостника на власт срещу 30-50 лв (3-5 шишета ракия) и после си запълваш времето в мрънкане, че живееш зле. Ами, ако питаш мене, с този капацитет на слузта, която използваш вместо мозък, си си направо отлично, щом сутринта си изпълзял от леглото, спомнил си си как се казваш и си успял да излезеш от стаята. 

И изведнъж онзи сравнително невинен текст от миналата седмица, в който разгледахме как образователната система затъва, изведнъж започва да добива много повече смисъл, а? Там споменах, че се прокрадват съмнения, че образованието е умишлено и систематично съсипвано от определени хора с интерес това да се случва – хора, които насърчават абсурдите, за да може образователната система да бълва неподготвени за живота индивиди, които са лесни за манипулация. 

Ето този текст: „На учителя… с любов?“

Изведнъж всичко това не изглежда просто като теория на конспирацията, нали? Защото онази биомаса, която повярва, че ЕС е злото, което ѝ краде децата с торбалански стратегии, излиза на протести срещу несъществуващи проблеми, но се радва на чалгаджиите в политиката и медиите и дори доброволно ги поддържа и подкрепя, докато я правят за смях… тази биомаса е продукт на бавно и методично развивана политика за затъпяване. Тази биомаса накрая стига дотам, че да не се интересува от собственото си бъдеще и с радост си продава правото на глас – правото, за което хиляди хора са водили битки през вековете и са умирали с гордост в сърцата.

Тази гнусотия е нещо, подготвено в далечни „лаборатории“ и докарано тук чрез марионетни правителства – едно след друго, десетилетие след десетилетие, марионетни медии, марионетни опозиции, циркаджии в лимузини, революционери с ДС досиета и обикновена пропаганда.

Чудите се какво е „марионетно правителство“ ли? Такова, което страната-окупатор поставя в окупираната територия, за да се грижи за интересите на окупатора. То обикновено е съставено от хора от окупираната територия, за да изглежда, че все едно е нейно, докато… се грижи за окупатора. 

В неделя има избори и проклет да си, ако си продадеш гласа и този път. Дано след това никога повече не изпълзиш от дупката си! 
 

Последвайте канала на