Кои са класическите начини на вербовка в полза на друга държава?

  • 10 септември 2019 21:05

  • 1178
  • 0
Кои са класическите начини на вербовка в полза на друга държава?
© Pixabay

Класическите начини на вербовка в полза на друга държава са няколко. Те могат да са по идейни подбуди, компромат или материален обосновка, заяви за БТВ преподавателят по теория на разузнаването и контраразузнаването Бончо Асенов.

Според него всяка държава използва агенти за влияние.

„Не са нужни конспиративни срещи. Просто този човек, който е русофил, американофил или туркофил се ангажира по различен начин като писател, като ръководител на някаква фондация, но води политика в полза на разузнаващата държава”, посочва Асенов.

„Разделителната линия е кого държавното ръководство е обявило за враг. Преди бяха западните държави, сега е Русия и опити да се обявяват хора, че са агенти за шпионаж в полза на Русия. Ето и сега избухва такъв скандал. Малко се учудвам защо. Какви цели се преследват – да се развалят отношенията с Русия и да се спре АЕЦ „Белене”, казва още Асенов.

Според бившият заместник-външен министър Милен Керемедчиев използването на граждани и неправителствени организации за влияние е сред арсенала на службите от Студената война.

„Ескалацията на напрежението между САЩ и Русия и замерването с шпионски компромати достига своя апогей. Изтеглянето на лице от Кремъл също се случва в днешните дни и руски, и американските източници свързват това, което се случва в България с цялостното изостряне на конфликта между САЩ и Русия в сигурността и шпионските интриги. (…) САЩ ще увеличават натиска си не само към България, но и към държавите от Европа относно руското влияние върху тях. Знаете – ескалирането на влиянието към Германия за „Северен поток” и отношението им към „Турски поток” и АЕЦ „Белене” като начин на влияние, защото Русия използва енергийните източници за правене на политика”, коментира Керемедчиев.

След обвинението в шпионаж бившият зам.-външен министър очаква сериозна реакция от руска страна.

Други случаи в историята

Първият шпионски скандал след Студената война се разгаря през 2001 г. и е свързан с бившия военен разузнавач Яни Янев.

Тогава той е задържан, докато се опитва да предаде папка с документи пред руското посолство у нас. С него е обвинена и началникът на секретна секция във военното министерство. Трима руски дипломати, сред които и военният аташе Ломакин са отзовани в Москва.

През 2009 Румъния арестува и осъди българина Петър Зикулов и румънеца Флорисел Аким за шпионаж в полза на Украйна. Според публикации в румънската преса крайният адресат на събираната от тях информация е била Русия.

В началото на 2019 г. след скандала с отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания българските служби започват разследване дали бизнесменът Емилиян Гебрев също не е отровен с „Новичок” от представител на руските служби. Към момента няма обявени нови факти по разследването, въпреки че по него службите бяха изслушвани от ресорната парламентарна комисия. 

Последвайте канала на

Радина Лазарова
1178 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Свързани видеа

Водещи новини