Симеон ИДАКИЕВ: България е омайна! Но съм отвратен от политици, корупция и безнаказаност

Големият български журналист, пътешественик, дългогодишен автор и продуцент на емблематичното тв предаване „Атлас” Симеон Идакиев в интервю пред „Новини.бг”. Той е създател на над 400 филма, обединени в : „Един мъж, един автомобил, една камера“, „Един мъж, една камера“ и „Непознатата България“. Посетил е над 120 държави на всички континенти.  Също така е написал многобройни публикации в печата, има радиопредавания, автор е и на няколко книги. В момента е автор и водещ на предавания в БНР и в „Евроком“.

- Г-н Идакиев, какво толкова ви омагьоса в "Омагьосаните острови", че написахте поредната си, засега последна книга за тях или това е нова проява на "най-страстния български пътешественик", както ви наричат мнозина?

 - Стори ми се интересна идеята да споделя впечатленията си именно от посещението на острови. Оказа се, че те не са никак малко, а и повечето от тях имат съществени отлики от държавите, на които принадлежат териториално. Най-хубавото беше, че тази идея допадна и на отдавна харесаното от мен издателство „Вакон”, списвано от вдъхновените му създатели. Ще си позволя няколко думи за тях. Те запълниха една много важна и интригуваща ниша в българското книгоиздаване - публикуване на книги за пътешествия и приключания, заложиха на красотата в изследването на света, на познанието  / заедно със списанието „Експлорър”- също тяхно дело /, а не на незапомнящото се шествие от книги с криминална и любовна тематика, заливащи пазара.

 - Кога и как се запалихте по пътешествията? Впрочем, броите ли вашите заминавания и връщания, километрите, които сте изминал?

 - На този въпрос трябва да отговарям твърде дълго, но ето, накратко:”виновници” бяха отново книгите, които започнах да чета като дете и юноша в моя малък роден град, Радомир. Нямаше телевизия и те бяха прекрасен прозорец към света. Особено вечер, когато си легнеш с книга в ръка и започнеш да пътуваш мислено чрез тях, да научаваш повече за неизвестни страни, цивилизации и обичаи. Книгите са изключително благородно нещо. Говоря за хубавите и смислени книги, които обогатяват представата ти за света и България.

 Не броя заминаванията, но в една от моите книги написах изречението, че най-хубавият момент от всяко пътуване е завръщането и това е самата истина.

- Какво ви носи "неизлечимата, но най-хубава болест на света - пътешествието/ по Стайнбек/? Ако не бяхте автор на емблематичното предаване "Атлас", какво щяхте да работите, имахте ли други желания и идеи?

 - Не мога да си представя по-смислено и интересно занимание, но това съвсем не означава, че е толкова лесно. Всичко има цена, която се заплаща.

 Създател на „Атлас” е вече покойният професор Тянко Йорданов, но аз съм изключително благодарен на съдбата, че ми предостави възможността да бъда един от авторите / а и продуцентите / на „Атлас”. Дълги години се занимавах с електротехника, даже следвах известно време в тогавашното МЕИ и може би щях да продължа да работя нещо в тази област, но срещнах хора като журналистите Тодор Пасков и Димитър Езекиев, подводният оператор и леководолаз Борис Сирийски, постъпих в Българската телевизия, завърших българска филология и това предопредели по-нататъшният ми професионален път.

- Поколения българи опознават света чрез вашите филми и разкази за него. Имате ли самомнението, че сте звезда? Или казано с други думи- големеете ли се, както правят мнозина от младите представители на тв и радио ефира?

 - Така наречената звездомания е много смешно нещо. Убеден съм, че не страдам от нея. Често казвам, че журналистиката е професия като всяка друга, но със своите особености. Уважавам всеки професионалист, независимо от естеството на неговата работа. Един от най-добрите ми приятели правеше парни инсталации, но го чувствах особено близък и страдам, че си отиде от този свят твърде млад.

 - Днес пътуванията са по-лесно достъпни, отколкото преди. Смятате ли, че българският турист осмисля своите пътувания или ги прави само, за да се тагне и самоснима някъде по света?

- Най-хубавото е, че ги прави и има тази възможност. А да документираш спомените си е много хубаво. Аз често цитирам и една фраза на Метерлинк, която е много вярна и разбираема:”Всеки е убеден, че неговите спомени са за предпочитане пред тези на ближния”. Затова е и толкова трудно да се грабне и задържи вниманието на зрителя или слушателя и ако го постигнеш имаш някакво основание да се гордееш със стореното.

- Срамувате ли се, когато чуете и разберете, че някой българин просташки се е подписал върху исторически паметник някъде по света?

 - Разбира се, че се срамувам, защото този нашенец хвърля петно върху всички ни, но не го разбира. Нали знаете, че „всяко стадо си има и.......” Няма да завърша това изречение, но всички знаят неговото значение.

- Можете ли да обобщите - кои са любимите ви дестинации от десетките, които сте посетил? Или поне къде сте се чувствал най-щастлив?

 - Нямам нелюбими. Казвал съм, но ще го повторя - няма безинтересни места на планетата, но трябва да имаш сетива, за да ги усетиш. Но, разбира се, най-любимото ми място е България и това не е поза или просто дежурна фраза - така е наистина.

- Ако приемем, че политиката е навсякъде и във всичко, то какъв е нейният процент във вашите занимания?

 - През последните двайсетина години се отвратих, но не от политиката, а от немалка част от тъй наречените политици и от ширещата се корупция и безнаказаност. Очевидно не е добра системата, по която ги избираме - не трябва да ни ги предлагат партиите, а да се намери друг критерий, който да ги оценява по качества и особено по родолюбие. За съжаление нямам представа как може да стане това... Може би наистина с референдум, както се решава почти всеки въпрос / та било то и най-незначителният / в Швейцария.  

- Защо се връщате винаги в България? Толкова ли е омайно за вас Радомирското поле? Никога ли не ви мина мисълта да емигрирате - дори с най-мощните потоци след 1989 година?

 - Че къде да ходя? И защо? Не само пари са необходими, за да бъдеш щастлив. Макар че немалка част от българското общество / имам предвид най-вече пенсионерите / е подложена на истински геноцид с мизерните средства, които им се отпускат. И на този фон да се хвалиш с успехи е,  меко казано, неприлично.

И още нещо - не само Радомирското поле е омайно, а цяла България. Според мен и понятието „чужбина” иде от чуждо.

Последвайте канала на