Какво да научим от тая история?

  • 30 юли 2019 17:58

  • 12613
  • 0
Какво да научим от тая история?
©

Ако открият чума у някой депутат, ще евтаназират ли и останалите 239?

Подобни мрачни шеги обикалят мрежата и пораждат кисели или злоради усмивки у хората. На всички ни е ясно, че не се дължат на безграничната любов на народа към законодателите. „Народната любов“ не се е родила от нищото. 

Факт е, че хората се чувстват „изпързаляни“, подведени, недоволни. Голяма част от тях не могат добре да формулират как и защо, но пък доста добре могат да кажат „от кого“. И го казват – било то чрез псувня пред телевизора, било – чрез протест на улицата. Очевидно е, че тези – вторите – по-добре могат да дефинират произхода на дразнението си и да сведат по-стеснен кръг от дразнители. 

През целия ход на историята на различни места, различни народи и държави са се сривали или издигали. Социалната еволюция върви така – на вълни. 

***

Данни изтичат от НАП, шефката на агенцията обяснява, че било трудно решение за нея да си остане в отпуск, докато ведомството ѝ се тресе. Ако е била чак толкова „инфарктна“ ситуацията около нея – болест в семейството, грижа за дете, родител или нещо подобно – щеше да е хубаво да го каже, та да не си мислим най-лошото. Да не си мислим, че не ѝ пука или че дори (още по-страшното!) са ѝ се обадили и са ѝ казали да не се коси, да си стои в отпуск, то така или иначе целият СЦЕНАРИЙ е написан и ще си го изиграят и без нея… даже по-добре без нея, че да не им пречи. Лош вкус остава така. 

Да не говорим, че от НАП все казват, че „никой не бяга от отговорност“, но ние виждаме съвсем реално, че отговорни просто няма. А ние обичаме да гледаме по делата, а не да съдим по приказките.

Приказките са евтини. 

И още: 

Чума по прасетата и протести срещу предложението за следващ главен прокурор. Остава лошото усещане, че едната тема умишлено измества фокуса от другата и дърпа носа на драгия зрител: гледай тук, мàни ги тия протести. Не смятам за справедливо, не смятам и за професионално отношението на медиите, които се опитват да гледат на другата страна или още по-лошото – да се изправят срещу хората, в подкрепа на личностите. 

Използвам тези примери, защото са най-пресни, не защото са най-красноречиви. Погледни спестяванията си, попитай онзи в огледалото колко е щастлив, виж дрехите да детето ти, рухналата къща на родителите ти, запитай се къде и как живеят онези „отговорните“ и като си отговориш на всички тези въпроси, моята задача – да изброявам паденията на днешното ни общество – все едно вече е изпълнена, нали? 

Всяко нещо има върхове и спадове. Знаеш ли, че днес е (така да го наречем:) рожденият ден на Багдад? На днешната дата през 762 г. халиф Ал-Мансур определя мястото на новия град и започва изграждането му. Някога Багдад е бил истинско бижу. Средище на наука, изкуство, търговия. Днес Багдад е упадък и руини. Житейски цикъл. 

Това се случва и с много други неща. С нас, например. И не е никак ново. Лошото е, че хората не гледат на историята чисто научно – за да се научат как да не повтарят лошото, а да повтарят доброто, а вместо това те я гледат чисто емоционално – за да си намират разни патриотарски извинения да се държат враждебно със съседите и другите народи и да чешат тъпото си его, гордеейки се с произхода си (макар в това реално да няма нищо, ама нищо тяхно като заслуга). 

Кажете ми, ако това ви звучи познато: 

„[…] влиянието на народа се намали, а мощта на олигархията се увеличи. В нейните ръце бяха държавните длъжности, провинциите и всички останали изгоди; самите те, неприкосновени и охолни, прекарваха живота си без страх и заплашваха противниците си със съдебно преследване, ако се опитат като длъжностни лица да подстрекават народа“. (Гай Салустий Крисп „Заговорът на Катилина“ 43-42 г. пр. Хр.)

(Какво? Бяхте забравили, че „олигарсите“ са нещо от Античността, нали? Свикнахте да ги свързвате само с българските и руските олигарси от съвремието.) 

Какво от това, което прочетохте току що, не се отнася към днешна България, така както се е отнасяло преди повече от 2000 години за древен Рим? Какво сме научили тогава от историята? 

Как да се дърляме с македонците, общо взето, а и че турците са ни врагове до гроб. 

Величие, робството, освобождение

Тоест:

Че сме били голяма работа, но са ни прецакали и затова сега сме нищо и половина, но едни са ни освободили и затова трябва да им целуваме… да сме им „благодарни“ до гроб. Това общо взето изчерпва познанието по история на средния българин. Бъркам ли? И благодарение на това набиване в главите, че „са ни освободили“, поколения българи вече живеят като плазмодии със съзнанието, че сме едни такива… никакви, които сами не са свършили нищо, че отдавна сме нищо и сами нищо не можем, трябва да чакаме да дойдат и да ни освободят, помогнат, спасят – като „дама в беда“ от средновековна приказка сме. Няма смисъл сами да пробваме нищо, щото не можем така или иначе. Апатия, безумно преклонение пред статуквото, никаква инициативност. 

Аз лично не приемам, че дедите ми са били роби. Но, за съжаление виждам, че съвременниците ми са. 

От историята са попили само емоционалното, рационалното са изхвърлили на прасетата. 

Има нещо много важно, което остава недооценено от масата, но добре възприето от кастата на управляващите катастрофата ни.

В българското издание на „Исторически новели“ на Херодот (бащата на историята) има важна бележка: „Тираните били еднолични узурпатори на властта в много гръцки полиси през VII—VI в. пр. н. е., а също и покровители на изкуствата“. 

а също и покровители на изкуствата… 

Днес, тук това е сведено до стандартния модел на олигархията: покровител на „наш‘те хора“ в изкуствата. Тоест моделиране на изкуството по наш тертип. А това е един от признаците на падението.

Защото води до затъпяване. 

Казвам ви всичко това, за да изтъкна най-накрая, че нещата реално са във вашите ръце, те са по-слаби от вас, но апатията ви е враг. Следете внимателно:

През 1924 г. Ростовцев написва своята „История на Стария свят“, а още в началото на том I заявява: „[…]Историята е възникнала пак благодарение на същите ония свойства на човека, които са създали и другите клонове на човешкото познание. Имам предвид вродения у човека стремеж към знание[…]”

---------------

Следващата част на текста можете да прочетете тук
 

Последвайте канала на

Александър Томов
12613 0

Свързани новини

Водещи новини