Интервю с господар

Това може и да е, може и да не е сборен образ на познати и непознати герои; аз казвам, че е чиста измислица и всички прилики с реални лица и събития са случайни и само в твоята глава. Приятно четене! 

Истината е, че притежавам лидерските качества на пън и харизмата на пожарен кран, но пък мечтата ми е да стана лидер на нещо. И да водя. И да ми се подчиняват. Най-вече да ми се подчиняват.

Ако може – да е  фирма. Или държава! Или държавна фирма. Благодаря! 

И понеже набарах верния път – запознах се с правилните хора и те ме харесаха, казаха, че съм достатъчно изпълнителен – усещам, че мечтата ми е на път да се изпълни. 

И тъй като усещам, че ме чакат много публични изяви, започвам да тренирам. Ще си направя нещо като журналистически симулатор за сухи тренировки. Ще се самоинтервюирам, с други думи. И така…

Започвам:

- Намираме се в кабинета на Негово Величество… не, прекалих малко—цар няма да ме правят. Втори опит: Намираме се в кабинета на г-н Шефа, който беше избран на поста Шеф с чутовно мнозинство само преди ден, а днес вече е готов да благоволи да ни приеме в кабинета си, да му дойдем на крака, да го снимаме. И така: здравейте, г-н Шеф, първо да Ви поздравим с избора Ви за Шеф. Какво е чувството да сте Шеф?

- Ми… какво да ви кажа—аз никога не съм се стремял към този пост, никога не съм си мечтал такова нещо, но сега – щом хората така са преценили, избрали са ме, ще се нагърбя със задачата. Много работа ме чака, но аз ще я свърша в полза на народа. Но… отсега да ви кажа, че голяма част от тоя народ ще го (бележка: помисли как да избегнеш думите „отстрелям“, „ликвидирам“ и „навра в кучи г*з“). 

- Как мислите, верни ли са критиките на Вашите критици, когато ви критикуват?

- Какво да ви кажа—всеки си има право на мнение засега. Да си го казват, докато могат. Аз не живея в кварталите „Запад“ и „Залез“, като някои други, така че няма от какво да се притеснявам, те обаче има от какво да се притесняват и да му мислят. Иначе съм им благодарен, че ме избраха. 

- За кого говорите, ако смея да попитам? Тук май омешахме, така да се каже, ваши критици и ваши доброжелатели, като че ли… 

- Те много добре си знаят. И да внимават. А вие си смейте да си питате, засега можете, няма проблеми. (бележка: похвалиха ме, пуснаха ми „проверен“ въпрос за измиване на имидж и мъжкареене, пуснаха и уточняващ въпрос, наежих се достатъчно, тук трябва да започна да си гледам нервно часовника, за да се притеснят).

- Обвиняват Ви във връзки с олигархията и обслужване на интереси…

- Кой! (бележка: тук трябва да съм ядосан и обиден; подготвен съм за въпроса, защото така сме се разбрали предварително с одобрения въпросозадавач, но трябва да се постарая да изглеждам хем справедливо засегнат, хем застрашително гневен)

- Ами… появяват се такива слухове из публичното пространство. Как ще ги коментирате? 

- Какво да коментирам! (бележка: да се облегна назад, все едно ми е много удобно в креслото—изглеждам яко) Какво да коментирам… Това е нещо съвсем нормално – когато някой работи, засяга мафията, засяга интереси на сиви и черни сектори, тогава е нормално тези, чийто интереси са засегнати, да се опитат да го нападат. Аз го приемам това като положителен знак, че много добре си върша работата (бележка: за различните интервюта да използвам четирите шаблона на това изказване, за да внеса малко разнообразие; има ги на стр. 118 от „Наръчник на популиста—кариерист в политиката“). Но да им кажа и на тези, които така се заиграват с тези слухове—да внимават и те. Така – профилактично да си внимават! Всичко се случва. Ако могат да докажат нещо, да извадят доказателства, да докажат, иначе – да внимават. 

- Как смятате да работите с партньорите си? Въобще – как смятате да водите курса на дейността си оттук насетне?

-  (бележка: на стр. 399 от Наръчника има изрично предупреждение за допускане/недопускане на подсъзнанието да изпревари контролираните реакции и заучени фрази. Внимателно да изуча как да не се издавам. Когато искам да кажа: „Ще взема колкото мога и ще дам колкото може по-малко. Ще злоупотребявам и злодействам. Ще мачкам. Ще се страхуват от мен. Ще отмъщавам. Ще газя. Ще назначавам по-некадърни от мен. Много по-некадърни. Така не само аз ще изпъквам, но и те ще се чувстват непълноценни, именно защото са некадърни и ще се чувстват безполезни, затова ще са ми благодарни, че имат и работа, и допълнителна „хранилка“. Така дори и извънземен вирус да ги порази и изведнъж да спрат да бъдат алчни и жадни за корупция, пак да не могат да си свършат добре работата в полза на обществото, ЗАЩОТО СА НЕКАДЪРНИ! Ще работят само за мене и наш‘те хора! Ще мачкам политици и партии, така както ще мачкам медии и журналисти, които не са от наш‘те, които не са жълти бухалки за сплашване или умишлени инструменти за затъпяване на населението. Ще работя така – че да набивам в главите на хората безчувствена апатия и чувство за безнадежност, да си мислят, че всичко зависи от мен и моите хора и да знаят, че всяка съпротива е безсмислена, така ще се дърпат един друг към дъното и ще са слаби, ще вярват, че нищо не могат да променят, ще ги е страх да не загубят и малкото, което имат. Ще им подхвърлям по нещичко „малко“, за да имат все пак НЕЩО за губене, за което да ги е страх. Ще всявам страх!“ Когато искам да кажа всичко това, трябва да се науча да елиминирам рефлекса и да го заменя със заученото:) С партньорите ще работим, смятам – отлично, аз съм отборен играч, умея да приемам и уважавам чуждото мнение, а дейността ми, както и досега, ще е насочена в професионализма. В полза на народа. 

- И накрая, г-н Шеф, да Ви попитам: истината в историята има свойството винаги да намира пътя си и да се появява на повърхността. Сталин, Хитлер, Брежнев, Хрушчов – те все са били „на върха“, но вече почти всички хора на света, поне разумните, знаят истината за тях и историята ги е заклеймила. Не се ли страхувате, че истината ще излезе и за Вас някой ден, дори и след смъртта Ви, и ще се окаже, че сте оставили жалка следа след себе си?

[…] Шегувам се бе! Никой няма да ме пита подобно нещо. Да не луд? 

Какво се пулите, не може ли да се пошегувам и аз! 
 

Последвайте канала на