Може би са прави, а аз – греша

  • 02 юли 2019 16:06

  • 3526
  • 0
Може би са прави, а аз – греша
© Pixabay

А може би са били прави, а аз – греша? Може би по онова мистично време на социализъм е било наистина по-добре?


Може би е по-добре да жертваш свободата и правата си, за да имаш хляб и сирене? Може би? Може би е било редно все пак ЦК и ДС да са били шейховете на НРБ?

Може би те наистина са прави, а аз греша? Може би учебниците по история наистина трябва да определят Тодор Живков като добър и умерен лидер, може би е редно Жан Виденов да е „реформатор“? Може би децата трябва да учат тази „истина“? Защото историята се пише от победителите. А може би е крайно време да отстъпим и да си признаем, че те победиха, а ние изгубихме?

Може би е редно да имаме здравна каса, като нашата, която да съдейства за по-бързото ни физическо изчезване? Може би нещо друго, по-добро, ще дойде на наше място? Може би жизненият ни стандарт трябва да бъде намален? Може би всички те са прави, а аз греша? Може би е време да се примиря? Щом мнозинството иска това, мнозинството получава това. Кой съм аз, че да се опълчвам?

Може би е време всеки да се спасява както намери за добре, но поединично – през граница, където да търси ново началото и препитание, може би в България, като захвърли глупавите отживелици, като честност и се отдаде на „усвояване“, на кухи европроекти, на „сделки“, подкупи, кражби, тарикатски номера? Тарикатите тук ги уважават. Поправка… обичат ги. 

Може би е крайно време всички да спрем да гласуваме. Изобщо. Нека сами си избират кой да сложат начело. И без това няма значение, нали? А и кой въобще брои нашия глас?

Може би е нормално един от най-силните ни и някога уважавани отбори да бъде разгромен от група четвъртодивизионни дюнерджии? Както беше нормално някога в детско-юношеската школа на този отбор да се влиза и остава с връзки и „подаръци“. Както беше нормално някога от ръководството му да „откраднат“ сгурията от подуенските хлапета, на която си прекарваха летата и някои от тях ставаха футболисти. 

Може би е крайно време да млъкнем и да се оставим на течението да ни отнесе. Може би нещо по-добро ще дойде на наше място. 

Може би Чернобил ни е бил малко. Може би ни трябва „втори сезон“ все пак? 

Може би е по-важно да си оправим историческите отношения с Македония за „какво е било някога“, вместо да направим нещо за това, „което е сега“.

Може би е крайно време да млъкнем и да се примирим? Може би трябва да напишем колкото се може повече учебници – не само за деца, но и за възрастни – в които да четем колко по-хубаво е било едно време. Това успокоява. 

И да спрем да им пречим да върнат онова време.

Може би е крайно време да престанем да протестираме и да ги оставим да бетонират всичко. И без това само ги бавим, а не ги спираме. Може би е редно да плащаме по 11 лв. за минерална вода на нашето море? Може би е редно да излезем от ЕС и да върнем визите за Гърция. Така ще останат повече туристи в България. 

Може би са прави, а аз греша? Все пак една лъжа, изречена 1000 пъти, ставала истина, казват. В такъв случай – кой съм аз, че да се опълчвам на „истината“? 

Може би никой? 

Точно като теб. 
 

Последвайте канала на

Александър Томов
3526 0

Водещи новини