Маестро Й. КАМДЖАЛОВ: Не ни трябват само букви или само думи, нужни са ни цели изречения

23 май 2019 18:07
3275
0

Световноизвестният наш диригент Йордан Камджалов е учил дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София при проф. Васил Казанджиев, в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин, както и в майсторските класове на много световни имена като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман и др.. Той е първият чужденец, избран единодушно едва на 30-годишна възраст за генерален музикален директор и главен диригент в Хайделберг, Германия.Също така дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др. Обявен е от Лондонската филхармония за един от тримата най-добри диригенти на своето поколение. А през 2014 г. NASA и Международният център по астрономия (IAU) кръщават астероид на негово име. Този знаменит българин даде интервю за "Новини.бг." по повод 24 май.

- Маестро Камджалов, като човек, който ни прославя по света чрез най-висшето изкуство – музиката, смятате ли, че 24 май трябва да е нашият национален празник, поради своята уникалност – никой друг народ го няма?
- Да, аз убедено смятам, че това е нашият национален празник, който ни характеризира като народ и нация, но същевременно е и много европейски и световен. Всяка година чакам с огромно нетърпение този ден, независимо дали съм тук или някъде навън. „Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей!” – какъв по-блестящ коментар от тези думи на Стоян Михайловски!

- Според вас в последните години има ли достатъчно почит към науката, културата и изкуството у нас и по света? Или пък е повече имитацията на култура и просвета?
- За съжаление в последните години не само у нас, а и навсякъде другаде, имитирането е по-често срещано, преследвайки комерса. Реално обаче ние имаме достатъчно постижения, с които можем да сме горди. Но както във всички останали области от живота, така и в сферата на културата се срещат фалшификации.

- С какво ви обогати и какво ви отне пътят на вас, момчето от Търговище, до световните музикални сцени?
- Отне ми всичко онова, без което явно съм можел. Харесвам пътят, който съм извървял дотук и ценя и пазя обувките си от него.

- Прави впечатление, че вие, който имате международно признание, не се главозамайвате и големеете. Идвате в родината си, направихте едноименна своя фондация, създадохте Музикална академия за Човека, конкурса „България пее” и др.. Защо го правите?
- Защото имам потребност да го правя. Смятам, че точно в България има нужда от творчески организации, които да прославят културата и изкуството. Не съм правил такива неща никъде другаде по света, смятам, че те могат да са полезни само в България. Примерно, Германия няма нужда от 359-ти добър музикален състав, но в България няма нито един. Не ми е смислено някой да обгрижва и насърчава немски и английски таланти, при положение, че българските са бедстващи. Никъде другаде не съм срещал толкова креативни хора, колкото в България. Когато човек се събира и работи с такива човеци, той се чувства щастлив и смислен – като мен. Миналата година в зала България изпълнихме Оратория Коледа на несправедливо забравения интелектуалец от европейска величина Димитър Ненов. Залата пращеше по шевовете. Българската публика е ерудирана и жадна за автентични артефакти.Обичам за изкуството, за музиката да се говори диалогично, а не статично. В този смисъл е срещата ни днес, в навечерието на празника 23 май от 18 часа, с публиката и творците в НАТФИЗ. На 25 май в Античния театър в Пловдив, публика и Музикална лаборатория за Човека влизат заедно в кръга на песента. За мен са много важни тези срещи и разговорите с хората, от които аз научавам много.

- Смятате ли, че ние, българите, знаем накъде вървим, за да изпълваме със смисъл израза „Върви, народе възродени!”?
- Имам съмнения, че повечето българи не са наясно накъде вървят. Малцината, които знаят обаче трябва да са светъл пример за всички. Паисий Хилендарски, Петър Берон, Васил Левски, Алеко Константинов и мн.др. и в исторически план са били като пътеводни звезди за нас. Ако умеем да залагаме на правилните хора с идеи и визия за развитие, България ще пребъде. Понякога обаче разчитаме на неправилни хора, защото ни липсва усет за перспектива и може би, защото животът ни е прекалено удобен, комфортен. И нямаме представа колко много сме се отдалечили от реалното щастие.

- А какво е щастието за вас?
- Да бъдеш в хармония с красивото, с природата, с великото, да си в служба на нещо ценно, да усещаш, че си полезен. Да знаеш, че всички сме единно, цяло тяло и че вкрая накраищата сме деца.

- Обществото и държавата длъжници ли са на дейците на културата, за които винаги се заделят най-малко пари от бюджета, дори по-малко, отколкото в малка Македония?
- Може и трябва да се прави много повече, защото качество не се постига по този начин. България трябва да заложи точно на хората, които се грижат за духа на нацията, за възпитанието на поколенията. Тези вложения биха се върнали многократно на държавата и обществото. Нужни са спешни и радикални реформи в областта на културата и на всички останали сфери у нас. Радетел съм за симетрични и радикални промени във всички области. Защото не е достатъчно само културата да е добре.

- Разни проучвания внушават, че повечето ни сънародници не се харесват. Изкуството, музиката, могат ли да помогнат затова хората да започнат повече да се харесват?
- Не вярвам много в подобни статистики. Но определено смятам, че изкуството и културата правят хората по-добри и чувствителни. Вярвам, че когато българите се обединят около една кауза, могат да направят чудеса. Вижте Шипка, Дойран и др. такива примери за единение на нацията. Можем да доказваме всеки ден, че едпо плюс едно, е повече от две. Когато възпитаваме човеци и общество, то трябва всичко да е симетрично. Ако изкуството е в рацвет, а науката не е, то това ще прилича на един човек, който куца с единият крак. България има огромен културен потенциал, който само трябва да се поддържа, не да се унищожава. Европа се нуждае от нов Ренесанс, България – от ново Възраждане, от нов Паисий Хилендарски. Можем да излезем от ценностната и икономическа криза само чрез съвсем нова и радикално различна всеобхватна стратегия, която да има визия поне две генерации напред и да обхваща всички области на живота ни. Не да се правят кръпки на парче. Не ни трябват само букви или само думи, нужни са ни цели изречения.