Синема-гу-гу „Нашенец“

Първобитни са обитавали, обитават и ще обитават тези наши земи до сетния дъх на планетата Земя. 

Първобитният човек има нужда да се себеизразява, защото така открива себе си, открива и заобикалящия го свят – като малко дете; но и оставя следа след себе си, за да се почувства значим в собствените си очи. С външна изява стимулира вътрешното си израстване. 

Най-старите скални рисунки в пещера „Магура“ са датирани отпреди около 7000 години; най-новите – отпреди няколко дни. 

И така… да преговорим: седем хиляди години; тоест с около 2500 години по-стари от най-старите пирамиди в Египет и поне с няколко десетилетия по-стари от Лили Иванова. И въпреки това не бяха пощадени от ръката на съвременните първобитни. Жалко. Но пък, като се замисля – това може и да е полезно от гледна точка на бъдещите учени, чиито пра-пра-пра-пра-пра-пра баби и дядовци днес бродят по таз земя прекрасна. Някой ден те ще намерят това сравнително „пано“ на изкуството, което днес представлява стената на пещерата; това „пано“ на развитието на индивида, на творчеството, на мисълта; и ще разберат, че…

… за 7000 години „местните“ са преживели сериозен регрес и са изостанали в развитието си. Ще видят, че 7000 години по-късно „местните“ са станали по-некадърни в изобразителните си умения, в избора на сечива и теми за илюстриране. Ако някогашните първобитни са изобразявали сцени от бита си, които са своеобразен ключ за бъдещите поколения, с които да разгадаят как техните деди са прекарвали живота си, как са оцелявали и са се развивали, то първобитните РАДИ/ ПАВЧО/ АНТОВ от 2019 г. от Новата ера са успели да предадат на идните поколения само… как се казват.

Родителите им сигурно много се гордеят с тях. Не са ходили напразно на училище. Тези първобитни са… хм, как да ги наречем? – да кажем: „специални“. От онези „специалните“, чиито родители се радват, когато успеят сами да си вържат обувките или сами да се приберат вкъщи 4 от 5 пъти; или поне три от 5 пъти (след като вече са навършили 20 г., разбира се). 

***

Хубаво е да се напомни, че до не много отдавна тази част от пещерата беше недостъпна за посетители, именно за да се запази това историческо наследство, което е уникално. Местните власти обаче настояха да се отвори за посетители, за да се развива туризъм и… виждаме резултатите.

Да ви напомня на нещо друго уникално в страната, което преживя подобна съдба? Да, Седемте рилски езера. Докато се стигаше трудно до тях, Ганьо го мързеше и си стоеше далече; езерата бяха бистри и красиви, природата – девствена и разкриваща красотата си на неколцината планинари, които не се страхуваха от прехода. 

След като пуснаха лифт до тях и масовият тулуп се вдигна от дивана, остави дистанционното и си качи за*ника горе, езерата започнаха да се заблатяват, около тях вятърът търкаля опаковки от вафли и кенчета от бира, а някои дори не се свенят да влизат във водата, при положение, че е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО, защото се нанася непоправима щета. 

Ганьо е патриот, но Ганьо иска да пипне, да топне крак, да хапне, да се похвали. 

Преди няколко години в хижата до лифта (на Седемте рилски езера) се появи объркано изглеждащ тип по „официален анцуНг“, въртящ връзка ключове на показалеца, който попита: „Горе има ли къде да се хапне нещо?“ Той си представяше, че „горе“, както на всичките му любими места, има кръчме за хапване и пийване. 

С този човешки материал тук, някой учудва ли се защо не можем да запазим природата си, а бетонът пълзи по-бързо от херпес на студентски купон? 

Но „местните“ така са поискали – за да има повече туризъм. „Местните“ така поискаха и в Банско. Така поискаха и по морето. Туризъм да има. Бизнесът да върви. Кинти да има. Балъци да се въртят – да хапват, да пийват. 

Още ли се доверявате на „местните“ по разните прекрасни кътчета на България? Доверявайте се. 

***

Природа, култура, забележителности, история – всичко е играчка в ръцете на нашенеца. Уж се гордее с тях, уж ги обича, но не се свени да ги з*сира. Иска да ги съхранява, но иска и да има достъп до тях, да ги пипне, да си поиграе с тях – защитени зони…? Защитени, но не от мен – аз съм българин, те са мои! Точка по въпроса! Ще си ги правя каквото си поискам, ясно ли е!

Обича нашенецът родината. Обича, ама… любов, любов, но сиренето е с пари. Обича я, докато не дойде „инвеститорът“ с проектите за туризЪма. С торбата с парите. После от любовта не остава и споменът. 

И когато някой се застъпи за земята, за родината (ама наистина, а не като пишман патрЕотите, дето революции вдигат от маса на маса), за историята, за природата… веднага го обвиняват за предател и безродник, защото искал да пречи на местните бизнес да правят, щото видите ли – му плащали от Австрия и Гърция да спъва туризЪма тука, за да ходят немските пенсионери другаде да си харчат еврото. Само аз ли виждам зле скалъпени сценарии или има поне още един-двама като мене? 

А пичът на Езерата с „Горе има ли къде да се хапне нещо?“ – сигурен съм, че и той много обича родината и вее трибагреник на Трети март. Сигурно и всичките, хвърлящи опаковки от вафли и чипс, кенчета от бира и фасове – сигурен съм, че и те обичат и милеят за родината. Нищо, че не могат да пишат на родния си език, гордеят се с Кирил и Методий; нищо, че не си знаят историята – така, изопачена, я тъпчат в гърлата на децата си; нищо, че не спират да цапат, крадат, тарикатеят на дребно… нищо – те я обичат тая родина! Ама истински бе, ИСТИНСКИ. Не като неквите там еко- меко- лози и подобна сган, дето само мрънкя, че много ѝ били застроили, че много ѝ цапали. Тия не вàжат! Тия са некви евроотрепки най-вероятно. 

***

Българинът е загубил елементарното си чувство за самосъхранение. След като се появи новината, че в Алабама хората са излезли на протести срещу закона за абортите, според който дори жертвите на изнасилване не могат да правят аборти… се появи коментар – тук в беге – защо вдигат толкова шум, вместо просто да си ходят в другите щати, където е легално, там да си правели абортите! Ѝди в некой друг щат, бе, джанъм, кво бучиш!

Винаги по най-малкото съпротивление е нашенецът; да няма шум, да няма протести, тихомълком да си свърши каквото има да си върши, пък, че някой му отнемал свободите… дреме му. Така и не може да разбере как някои хора някъде са готови да се борят за всяка глътка свобода. Не може да разбере и това е. Което обяснява до голяма степен защо сме там, където сме. 

Ще вляза в реториката и ще кажа: кво като са ти надраскали пещерата, бе! Ѝди в некоя друга! 

Последвайте канала на