Слухове разни и грозни въпроси

„… знаем кой гений от това ни лиши…“ 
~ Милена; „Неам нерви!“

Не беше много отдавна времето, което можеше да е решаващо и да направи така, че да говорим за  архитектурно-историческия резерват Копривщица в минало време. 

Щяхме да говорим за Копривщица като за новото Банско. Презастроена, натъпкана с атракциони, нови грозни сгради, проектирани от архитекти, минали през образованието си като през безкраен купон в Студентски град, една Копривщица, пълна с дискотеки, клубове, заведения с неясен статут и предназначение (всъщност съвсем ясни!), чалгизирана и безвъзвратно загубена. 

Подсещам: преди две години общинарите в Копривщица се опитаха да прокарат тихомълком промяна в статута на града, защото в този му вид пречи на инвеститорите. И по-конкретно на един определен инвеститор – Радослав Йовков, който искаше да прави ски писти, мотописти, да гради завод и т.н. и т.н. На гребена на вълнàта някои медии цитираха Йовков, който беше започнал да прави странни изказвания, че не искал повече да живее в „резерват“, защото се чувствал като индианец. Странно, но тази шега си му беше смешна само на него. 

Интересното е обаче, че общинският съвет гласува промяната в негова полза. Това е един от онези моменти, в които човек се чуди какво, по дяволите, са си мислели тези хора. Наистина ли са решили, че могат да настъпят мотиката и другият ѝ край да не ги прасне по главата, а вместо това да им сложи луканка в устата… Да смениш статута на Копривщица и да се надяваш, че „ще мине“, е като да се пробваш да дадеш сградата на Парламента под наем за чеченска сватба и да се надяваш, че никой няма да не забележи. 

Това е една затворена „екосистема“ в т.нар. местна общност – инвеститор, служители, интересчии, които винаги дебнат „възможност“, и местна власт. Границите между тях са размити, а крайният резултат може да се определя само от тях самите и той се изразява в разпределението – кой колко ще получи накрая. 

Йовков ни остави с впечатлението, че не се е отказал от намерението си, просто го е отложил във времето. Бързам обаче да внеса уточнение и да направя обосновано предположение: няма да го бъде! 

Към картинката тогава се включиха и общинарите, които запяха като хор: скандалът е провокация (каквото и да значи това…) и те не били разбрани правилно. Не виждам как тук може да има нюанси и място за неразбиране, но… Прави впечатление, че напоследък всички, които се насадят на пачи яйца или ги хванат до лактите в кацата с меда, автоматично се превръщат в поети, изпреварили своето време – неразбрани. 

Не забравяйте, че описаният случай съвсем не е изключение в манталитета на българина. Тогава… само аз ли усещам лек смразяващ полъх, когато говорим за промените в Закона за биологичното разнообразие и по-конкретно заложената децентрализация. 

Екоминистърът Нено Димов ни обясни, че „… се създава водеща роля на регионални органи на управление, в които участват местните власти, собствениците на земи в района…“ 

Говорим най-вече за орязване на Натура 2000, между другото, ако някой се чуди. Огледаха се родните инвеститори в това, че над 30% от страната ни била в защитена зона. И го казват все едно е нещо лошо. Дават пример с държави, като Австрия и нейния туризъм. Ако не беше толкова жалко, щеше да е смешно. И съм сигурен, че на хората, на които не им се налага да живеят на територията България, всъщност им е смешно. Да говорим ли за инфраструктура? За влияние на строителството върху околната среда, което в България унищожава три пъти колкото е територията на самия строеж, защото на никой не му пука? За всички регулации, които ще бъдат стъпкани в името на подкуп-два? И т.н., и т.н. 

Съжалявам, но не мисля, че правенето на политика на принципа „ако мине“ е приемливо, когато говорим за природа, защото някои щети са необратими. 

Идеята, на хартия, не е толкова лоша – „Местните общности да имат водеща роля“. Но какво правим, когато „местните общности“ са всъщност шайка алчни безхаберници? Пример: Банско. Едно прекрасно някога място, което сега представлява кална локва, пълна с кръчми и туристи, търсещи евтиния край на Европа. Чалгизирано до дупка. Там местните не се успокоиха, докато не съсипаха всичко. Строежите незаконно плъзнаха в полите на планината и унищожиха вековни гори. Но и ТОВА не им стигна и когато се опитаха да ги укротят, се вдигнаха на бунтове и започнаха протести в София, че видите ли, им вземали поминъка. Защото искат още и още, и още. Алчността не знае граници. 

Същото се случва и по морето. Или за вас това е новина? Едва ли. Когато някой се опита да наддаде глас в защита на здравия разум, го обвиняват в какво ли не, дори „сенчести инвеститори“, натрупали капиталите си през деветдесетте започват да го наричат „мафиот“ (оценете иронията). Най-любимо ми е обвинението в анти-патриотизъм и служба на чужди интереси. Сигурен съм, че споменатият по-горе Йовков от Копривщица е истински патриот и вее трибагреника на Трети март, танцува хоро, готов е с всеки да спори за турското робство, казва „България над всичко“ и милее за всичко българско и родно. Но… по делата ще ги познаете, не по приказките. Кой според вас милее повече за родината: човек, който иска да я запази или човек, който иска още хотели, още кръчми, още орди с туристи, вилнеещи наоколо, още пари, още, още…? Сами си решавайте. 

Породата политици „ако мине“ я има във всяка партия. Факт. Милан Ухде в една своя радиопиеса - „Синият ангел“, обясни как навремето в Чехословакия най-върлите фашисти са се „пребоядисали“ и са станали най-върлите комунисти. А пък НЛО ни изпяха: „Партии любими, аз ще бъда с таз, която е на власт“. И се бутат и тук, и там и все успяват, защото са пробивни, ловки и се маскират добре.

Един по един изплуват. Но са здраво окопани в целия политически живот на тази страна и затова не смятам, че идеята за децентрализацията, заложена в новия Закон за биологичното разнообразие, е безопасна. 

Нено Димов не можа да каже кои са тези територии, които министерството смята за погрешно включени в Натура 2000. Много сложна била информацията. Да пробвам ли да позная… ще се окажат онези, за които има най-сериозен инвеститорски интерес. Или нечий конкретен такъв. Просто правя предположение, нищо повече. 

Вижте това: Отдават под наем един от последните диви плажове… проведен е конкурс, без да е съгласуван с екоминистерството и дирекцията на парка…

Те пренебрегват законите сега и заобикалят министерството; а какво ще правим, когато получат още власт в ръцете си? 

Крайно време е да ни стане ясно, че ролите в туризма вече са раздадени – Австрия, Франция, Испания, Гърция – получават сериозните роли; ние получаваме ролята на дестинация евтинджос за секс- и алкохолен туризъм или за евтинко преживяване на английските шлосери, събрали малко пари. Толкова. За конкуренция и дума не може да става, несериозно е. И, да – гледат на нас отвисоко и ще става още по-зле, ако позволяваме превръщането на родината ни в евтин атракцион. Ако я запазим обаче, тогава вече може и да говорим за сериозен туризъм. Но не съм оптимист, защото всичко това е заложено в манталитета.  Ганьо, наследил от дядо си две ниви в нещо, което днес се е оказало курорт, ще прокопае света, за да узакони строителството в района, за да ги „шитне“ и да забогатее набързо. Никой не иска да работи, всеки иска бързо и наготово. Опазването идва от светоусещането на хората. А то им подсказва, че трябва да крадат и унищожават, да лобират срещу реда и регулацията; това са същите хора, които превърнаха Банско в ужаса, който е днес; същите, чийто манталитет им нашепва, че е чудесна идея да газиш в Седемте Рилски езера; и че не ти трябва кофа за боклук, щом имаш балкон, през който да си изхвърляш сметта. 

„… Лъже мръсника - преяжда с луканка! Неам нерви!
Цялата система ще трябва да се промени! 
… всички ни се смеят на нашта простотия“
 

~ Милена; „Неам нерви!“

Последвайте канала на