МЪГЛА в Главата

МЪГЛА в Главата новини.бг/архив/

Как ще я караме в тази мъгла в главите? Това пита в свой коментар, публикуван в социалната мрежа, известният психиатър, писател, дисидент, емигрант в САЩ д-р Любомир Канов. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. Той поставя остри социални, политически, но най-вече психологически проблеми, от които страда обществото ни днес. Но вместо да търси ефективно решение, българинът все дири „сламката в окото на другия”. Ето коментара на д-р Канов:

 

„Който е живял в София, колкото аз поне, тоест от самото си рождение, ще си спомни за софийските мъгли от миналото. Когато започваха зимните декемврийски и януарски температурни инверсии и студеният въздух се сринеше в ниската част на Софийското поле, дори много преди да построят „Кремиковци”, из София започваха да бродят призраци.

Всред оскъдните светлини на улиците с изпочупени крушки и в непрогледната лютива мъгла се движеха сенките на минувачи завити в шалове, които бързо потъваха в мрака и калта на града, сподиряни от шлюпащите звуци на галошите газещи в локвите и в мръсният сняг. В скованите от скреж неотоплени трамваи, непризнат художник можеше да изрисува върху замръзналите прозорци някоя рисунка на любима девойка или да подсмърча, понесъл към дома си глава кисело зеле, купено от кацата на Плод-Зеленчука.

В неотопленото антре, свалил вече балтона, средният софийски човек можеше да се огледа в огледалото и да забележи, че от ноздрите му са изригнали черни дъмги като от някой парен локомотив, работещ с кюмюр, а яката на ризата му е станала тъмносива само за един следобед в мрачния град.

Тогава софиянецът слизаше по стълбищата, с една единствена работеща крушка на третия етаж, за да изхвърли кофата със сгурия в дървената пирамидална кофа на тротоара пред блока си, да нагребе от смесените с пляка въглища от мазето си и да изкачи обратно етажите до своята квартира. Там, ако имаше цепленки, той запалваше пернишката си печка с горно горене и така ден след ден, в течение на десетки години преживяваше зимите на социализма.

В тази студена и страшна мъгла изпращаше децата си на училище, за да научат какво е написал Крум Кюлявков, Андрей Гуляшки или Георги Караславов. Ако след многоходови комбинации, той успееше да си купи нафтова печка, тогава той минаваше в друга социална категория — онази на наистина успелите в живота хора. Дали хората, освен пушекът на затлачения от студената зима град, не всмукваха жадно и димът на цигарите си? Разбира се, че всички пушеха –„Арда”, „Мелник”, а по-заможните „ВТ” или „Стюардеса”.

Дали някой броеше астматичните деца? Заболелите от емфизема, който бездруго те си бяха вече навлекли от работа в цеховете и мините? Броеше ли някой умрелите от белодробен рак преждевременно, тихо и без дори да роптаят, освен с някое плахо изкашляне в скованият от леда трамвай?

И не за да упреквам онези, които днес са готови да протестират обвинително и да търсят сметка от “властта” и от “Фандъкова” за всяка прахова частица, попаднала в тяхната трахея и за неща, които поне наполовина са причинени от климата на градове, които са котловинни и са жертва на температурни инверсии, а поне една трета от тези частици са причинени от хора, техни съграждани, които горят боклуци или мокри дървета, отрязани от близките паркове?

И дори нещо още по-интересно - а колко от тези хора в продължение на много години са вкарвали в дробовете си доброволно смъртоносните прахове и канцерогенни на десетки хилядите цигари, които са изпушили, пък и продължават да пушат даже по време на обвинителните си протести?

Дори не ми се ще да си спомням за протестите на милиционерите, които хем пият вода, хем пушат в някаква гротескова акция за увеличение на заплатите си? Прочие, кой в края на краищата ще плати за лечението на всички онези, които доброволно с цигарите вкарват в дробовете си концентрации на вредни частици, надхвърлящи стотици пъти нормите за запрашаване? Сигурно така наречената “държава” т.е.данъкоплатците.

Дали някой няма да се наеме да сметне, колко от възмутените от бездействието на “властите” срещу замърсяването на въздуха, са всъщност пушачи?

А пък онези, дето все бленуват за доброто старо време при “бай Тошо”, спомнят ли си какво беше София, а и животът изобщо при комунизма? Включително въздухът на “голямата химия”, “когато всеки имаше работа” и пр...

Добре, ще протестират, ще викат “долу!”, ще обвиняват. Другите разбира се, но не себе си. Няма да вземат метрото, даже да е безплатно, няма да спрат да пушат, но ще твърдят, че някой друг ги убива. А когато се разболеят, ще изискват най-висшата и модерна грижа от своите лекари, които обаче презират и смятат за мафиоти в бели престилки. Това естествено, ще струва много скъпо, понякога един милион долара на пациент, но важното е някой друг да е виновен. Е, как ще я караме в тази мъгла в градовете? А в главите?

Спорт

Коментари

  1. 2018.12.10 | 13:49

    Правилно ли разбрах посланието: 'спрете да пушите и се возете на метро и всичко ще се оправи, просто търпете. Било е и по-лошо!'. Аз например не пуша, не карам кола. Порастнал съм на 300 метра от бакърена фаброка и много добре помня какво беше, докато тя, Електрометал, ОМЗ, Ворошилов и всички останали заводи наоколо работеха. Не ми липсва татовото време и не искам да се връща! Но трябва ли сега да съм доволен от това, че мангалите тровят децата ми с изгорели гуми и пластмасови отпадъци? Да съм доволен, че всеки кара 20+ годишна кочина и бълва сажди, а контрол на изгорелите газове няма? Моля? Да си седи доктора там и да си пише за техните пролеми. Ако му беше толкова присърце, да си беше стоял тук и да помогне да не сме такива, каквито мисли че сме.

  2. 2018.12.07 | 15:48

    Ееех г-н Канов, хубаво си писал за мъглата в главата, но не ти прави чест, че изкривяваш нещата така, както ти е угодно. Явно обаче и на теб ти е мъгла в главата, защото само ако безпристрастно сравниш България с останалия свят, в годините за които говориш, ще откриеш, че немотия, мръсотия, тежък живот е имало навсякъде. Дори в САЩ, където си живееш безгрижно. България не е била толкова зле, колкото я описваш. Именно в тези времената си получил образование и си станал човека, който си сега. Недей да плюеш системата, която те е изградила, като личност. Ако беше се родил в САЩ, щеше да си средностатистически тъп янки, набиващ бургери през обедната почивка, в някой завод за леене на стомана и взимащ глътка свеж въздух, преди да се върнеш да хвърляш въглища в пеща.......

    1. 2018.12.07 | 17:04

      евала

  3. 2018.12.07 | 11:04

    Браво на човека, добре и истинно е описал всичко, което и аз мисля!!!

  4. 2018.12.07 | 07:42

    Хубаво е, когато мислещи и хора пишат !

    Това много ни липсва !

    Разбира се, много по-лесно е да дрънкаш глупости тук в нета !

    1. 2018.12.07 | 08:42

      ти гледай само тези "писачи" дето си мислиш , че са големи мислители , дали не ти втълпяват техни мисли , и колко общо с реалногта е това дето пишат, а отделен въпрос е те дали наистина мислят това , което пишат , или то е продукт на нечии интереси, или просто е написано с цел печалба

  5. 2018.12.07 | 08:39

    мъглата в главите я докарват ей такива седесарски псевдо писатели умньовци дето живеят като мишки в сащ, живял съм там доста , виждал съм ги големите български философи.

  6. 2018.12.07 | 08:05

    Никога повече власт за сатрапите на комунягите ! Анатема на СДС,ОДС - Айдуците !

  7. 2018.12.07 | 02:33

    Защо ли няма коментари, освен един фанатичен комунист дето собствената му партия го прецака, прецаква и днес, и пак СДСето му виновно...

  8. 2018.12.06 | 16:24

    нео-либерален , седесарски боклук

  1. 1

Напиши коментар

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?