На детето му викат „прасе“ в училище? Нищо, ще го преживее!

На детето му викат „прасе“ в училище? Нищо, ще го преживее! Pixabay

Лошите хранителни навици, формирани преди навършването на 7 години, и заседналият начин на живот са рискови фактори за наднормено тегло, развитие на диабет, сърдечно-съдови заболявания и др.

Запомнете тези думи, докато четете следващите редове. И наблегнете на „преди навършването на 7 години“. 

Това е основната новина тук: „Българските деца на възраст 6-9 години са пред някакъв екран 25-26 часа на седмица“, но да започнем отзад напред – от една от последиците. Затлъстяването. Доста се смеехме на американците, че били дебели хамбургерджии. А, какво се оказа? Всяко четвърто българче в училищна възраст е с наднормено тегло. Присмял се хърбел на щърбел. 

Според вас какви са шансовете едно такова дете или тийнейджър, когато порасне, да се превърне в мъж или жена с нормално тегло? Не е изключено, но… (нали!) Какви са шансовете да се превърне в един голям човек, без рискове за здравето му? (А тук думата „голям“ някак пасва като ръкавица)

Тоест една четвърт от бъдещето ни е предварително програмирана да бъде болна. С кратък живот. Защо се връщаме назад към Средновековието, когато средната продължителност на живота е била с десетилетия по-кратка? 

Защото е по-лесно. Затова. 

Да се върнем към това, с което започнахме – първите седем. Кого ще обвинят милите родители за изпуснатите „първи седем“? Учителите? Лошо – учители няма преди 7. Обществото? Средата? Едва ли. Меко казано е несериозно. Телевизията…? Може би – рекламите, рекламите, рекламите! Но и това лежи на плещите на родителя. Казва се „контрол“. 

Има родители, които хранят децата си с банички, дюнери и телевизия. Или с интернет. Както дойде. Защото е по-лесно. Да сготвят или да бутнат дюнер за 3 лв. в ръцете на хлапето? Айде утре ще готвя, днеска ще минеш с това, маминото. Напомня ми на табелата: „Безплатен обяд – утре“. На следващия ден важи същото – безплатният обяд винаги е за „утре“. Схващате идеята, нали? 

По същия начин тъпчат децата си с телевизия и интернет. Да му чета приказка или да го уча самò да чете…? Уф, то си трябва де, ама днеска Кичка от пети блок каза, че мамите ще се събираме на кафе. Или: после ще му обърна внимание, сега съм изморен/а, а и сериалът ми почва, новините, мача, Гала е по телевизора, Мастър не-знам-кво-си и ВИП не-знам-що-си, Гласове, Мюзик, Фактор, На-тортата-не-знам-кое. 

Детето е безпомощно – то не може да се самообразова, защото природните инстинкти, които са заложени у нас – като бозайници – се различават от рефлексите на цивилизацията и социума

Тикат му един таблет или лаптоп в ръцете, пускат му нещо – да го занимава (я филмче, я някоя игричка) и го забравят – като фикус в ъгъла. После, когато порасне, било тъпо. Ами тъпо е, да. Не знае коя е столицата на собствената му държава и не може да я намери на картата, пише: Neznam и Vqrnoe. А когато стане пубертет или млад човек вече, ценностите му са като на примитив, а желанията и усилията му се свеждат и насочват към ядене и… сещате се. 

Когато е поотраснало, тръгне на училище… Аууу, тогава какъв вой надават мамите и татитата – тия учители, леле, какво ще им се случи, ако стъпя в училище само! Ама имат късмет, че сега имам работа, че иначе… Какви са такива учители, детето не знае да чете в трети клас! 

Е, сигурно. Просто защото не е свикнало на нищо друго, освен да минава „по лесното“, да блее и да се вдебилява – ден да мине, друг да дойде. И изведнъж „некъв даскал“ ще го кара да учи… а, бе я-я-я…!  

(Не си тъп, маме, не си, нарочно ти се подиграват учителите, то в трети клас си е трудно, маме. Иди да се избръснеш сега, че утре си на училище)

Давам ви два съвсем ИСТИНСКИ примера:

1. момиченце на мой много стар колега (работещ човек, чиято съпруга също ходеше на работа) – на около 4 или 5 годинки. Баща ѝ се грижеше да не стои повече от 30-40 минути на ден пред екрана на таблет, телевизията беше ограничена в доста тесни рамки, но пък всеки ден ѝ четеше и я учеше на различни неща. Занимаваше се с това да я научи да рисува (по детски, но все пак), да строи замъци по пясъка, когато са на море, да учи стихотворения, да учи нови думи. 

Резултат: детето беше будно, интелигентно (не само „за възрастта си“), можеше да разговаря с възрастните, да им разказва неща, да им задава въпроси, които ги затрудняваха, беше любопитна към света, беше един малък възрастен човек. И имаше развита фантазия за креативност. Имаше и самочувствие и щеше да продължи да расте с него и то – с нея. 

2. друга една двойка с деца. Горе-долу на същата възраст – 4-5 години. Все заети, кафета, бири, мачле, „не ми се прибира вкъщи“, среща с приятели/приятелки, оф-ф, много сме изморени, айде утре…

Все занимаваха децата с телевизия, но най-вече – с филмчета, свалени от интернет и игрички за попиване (направо всмукване) на вниманието на хлапетата. Те си бяха като фикуси в ъгъла. 

Резултат: децата бяха темерути. Свиваха се, когато някой ги заговори или ги пита нещо (дори „как си“), речникът им беше изключително беден, а фантазия – никаква. 

Сега си представете как растат те и момичето, споменато по-горе. Какви възрастни хора става от тях. Какво допринасят за обществото. Чудим се защо малцинствата не могат да се интегрират. А, вие усещате ли, че скоро ще трябва половината ни деца… да се чудим как да ги „интегрираме“ в обществото. 

Не може, просто не може да обвинявате за всичко учителите, обществото, глобалния заговор срещу вас и тайното общество от вълшебни джуджета, които нощем, докато спите, ви сипват в устата отвара за вдебиляване. 

Има сега специални образователни програми, чрез които учениците научават значението на доброто хранене и как се произвеждат храните. Това е чудесен пример за ВСЯКО едно нещо в страната ни. В света. 

Но имаме някои „особености на националния характер“, които ни навеждат на мисълта, че изпълнението ще се затлачи, ама здраво. Например: всичко ще се претупа, докато децата през въпросния час си чатят през смартфоните, а след това отидат да се нагъчат с дюнери. 

Второ: вълшебните думички: „Разпределението на средствата за всяка от 28-те държави членки, участващи в схемата…“ ни карат да направим обосновано предположение, че едни хора ще вземат едни пари срещу кошница с обещания, защото: „Изборът на продуктите зависи от здравни и екологични съображения, от тяхната сезонност, разнообразие и наличие“ – разбирай: можете да си тълкувате и правите каквото/както си искате. Да ви е сладко. 

Затова трябва да има контрол по лавките, а не да тъпчат децата с боклуци, развалени „био“ ябълки и подобни тарикатски номера да се изкарат пари от отпадък. Знаем за „далаверката“ да хванеш някоя училищна лавка. Само да познаваш който трябва. После не ти трябва да влагаш почти нищо, те нямат избор какво да ядат. 

Всъщност – имат. Но той е дюнерджийницата отсреща или баничарницата. Точно зад ъгъла, на който се събират да пушат. 

В този ред на мисли: може би не е лошо подобни обекти, които предлагат вредна храна, да се облагат с допълнителен данък „училище“. Щом продаваш на учениците, плащаш двойно, да речем. Много бързо тарикатите ще изчезнат и ще отидат по други – нормални места. И никой да не ми говори за свободен пазар. Тук говорим за здравето на деца. Вмешателството е не само оправдано, но и наложително. 

И още един въпрос някак напира: защо чакахме ЕС да задейства някакви здравословни програми, че да се сетим да дадем мляко и плодове на децата? Сами не можахме ли да се сетим? За какво друго очевидно нещо още да чакаме да ни светнат? Да не бъркаме в контакта, да не галим змиите в гората? 

Насърчаването на здравословното хранене става с изграждането на навици. И-и-и кръгът се затвори и пак стигнахме до родителите. А, на тях това не им харесва. Не виждат нищо лошо в баничките и дюнерите, стига да не ги карат да се ангажират с нещо. 

И като за финал: „Световната здравна асоциация признава затлъстяването като заболяване, което води до над 195 усложнения. Най-честите са захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, сънна апнея, ракови заболявания и др.“. 

Ами… изборът е ваш. Както искате. 
 

Спорт

Коментари

  1. 2018.10.12 | 15:24

    съгласен съм с написаното и за причините, които двеждет до затлъстяването на децат ни, НО Е ПРОПУСНАТО НЕЩО СЪЩО ТОЛКОВА ВАЖНО КЪДЕ СА ПЛОЩАДКИТЕ ЗА ИГРА????? ЗНАЕТЕ ЛИ ОТГОВОРА - ЗАСТРОЕНИ ЗА ПЕЧАЛБА!!!!! Това добавено до другото води до този резултат.

  1. 1

Напиши коментар

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?