Каква риба ядем

Каква риба ядем Pixabay
0

Едно от най-препоръчваните ястия от специалисти и диетолози за нашата трапеза е рибата. Но както много продукти през последните години и тя е предимно вносна. Само 32% от рибата и морските деликатеси на пазара у нас са с български произход. Останалите 68 на сто се доставят охладени или замразени от други страни по света, съобщава "Монитор".

Най-често рибните продукти идват у нас от Норвегия, Исландия, Гърция и Турция, но има внос и от други страни като Аржентина, Китай и Виетнам, показват данни от изследване, представено неотдавна. С изключение на калкана, трицоната, каята (попчетата) и барбуната, както и сладководните шаран, толстолоб, пъстърва, сом и сулка, повечето от рибата е основно внос от Гърция, Турция и Норвегия.

Сафридът, ципурата и лавракът идват от южните ни съседи, а хекът и скумрията – главно от Норвегия. От Латвия и Скандинавието идва и сьомгата, а от далечен Виетнам внасяме екзотичния пангасиус. От Гърция пък се снабдяваме с калмари и октопод. Това е така, защото Средиземно море е далеч по-богато на риба от нашето Черно море.

"Ако сравните улова през 50-те, 70-те и 90-те години, ще видите, че рибата у нас наистина намалява. Много са причините за това, но най-вече промяната на миграционните пътища и на климата. Дъждовете, топлите зими, вятърът, силата на теченията, дори слънчевата светлина оказват влияние върху рибата и храната й. Всичко е обвързано, затова се нарича екосистема", обясни пред изданието доц. Виолин Райков от Института по океанология във Варна.

Миграцията за всеки вид обаче е различна. Пътят на рибата е предимно през турския бряг. Хамсията например се движи през Анадола, като малка част достига до нашите брегове при размножаване.

Част от миграционния път на сафрида пък е Мраморно море. Мигрира и на различно разстояние от брега. Малките сафридчета понякога дори навлизат в устията на реките за отхранване.

"Особено в началото на годината морето ни е изключително бедно на риба. Освен местните видове като цаца (трицона) или калкан, които са котирани и ги има целогодишно, няма голям избор. Има барбуна, но тя не е много атрактивна на нашия пазар и не е много позната като вид. Изнася се предимно навън, като уловът достига до около 600 тона на година", обясни още доц. Райков.

Той уточни и че не винаги миграциите са близо до брега и затова рибарите нямат улов. Обикновено се ловят и най-едрите екземпляри, които са най-възрастни и уязвими. Заради това след години рибата става по-дребна. Затова било необходимо и да се проследят запасите и да се види какво е новото поколение от даден вид. Така например сафридът и карагьозът, които сега осъществяват миграция, са дребни. Така поколенията се редуват. Дори цацата по ресторантите е маломерна.

"Наистина рибата у нас намалява. И тази тенденция не се отнася само за Черно море, но и за реките и езерата. Скумрията я няма от повече от 20 години. Друг е въпросът, че казваме дунавска скумрия на карагьоза", коментира и Румил Лачев, който е главен експерт в Български ловно-рибарски съюз. Според него обаче основната причина за намаляване на рибата у нас е безстопанствеността. Добър улов имало предимно при сладководните видове, най-вече при сома. Той ставал все по-атрактивен за любителски риболов.

В момента прясната морска риба, която се предлага по курортите ни, идва основно от борси в Солун и Кавала, обясняват още търговците. Има и риба, която изминава пътя до нас от Испания, Скандинавието, от Азия и дори от Южна Америка. Обяснението е, че, от една страна, рибните ресурси в Черно море не са в състояние да задоволят търсенето на българския пазар, а от друга, вносът на някои видове риба е по-изгоден от търговска гледна точка.

В Гърция търговията с риба е изключително доходоносен и затова добре организиран бизнес, при който ципурата, лавракът, сьомгата и кефалът се отглеждат в специално изградени ферми, т.нар. садкови стопанства, разположени по крайбрежието, от които се вадят големи количества риба. Отделно тамошните рибари всекидневно вадят мрежи с октоподи, калмари и морския език, зарган, сардела, барбуна, глоса и миксинария, както и скумрия, мурмур, колиос, лефер, кефал, лаврак, саргус и ципура.

През последните години в нашите води намалява и акулата като вид. Затова рибарите ни предпочитали да я ловят в Румъния и дори в Грузия.

"Този вид риба присъства все по-рядко в улова. Миналата година е хваната много малко акула в наши води. Доколкото знам уловът през 2016 година е бил 123 тона. Затова и рибарите ни предпочитат да я ловят в Румъния. Имаме такова право, защото става дума за общоевропейски води", коментира доц. Виолин Райков. Той уточни обаче, че този улов е трудоемък.

 

0

Избори

Спорт

Коментари

Напиши коментар

Водещи новини

Още новини

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?

НАСТРОЙКИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

  • Нормално функциониране на сайтовете
    Не е зададено

    Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на сайтовете и мобилните ни апликации. Чрез тях можем да удостоверим самоличността Ви като логнат потребители, да Ви покажем по-добре съдържанието, да заредим сайта по-бързо, да защитаваме сайтовете и Вас от посегателства.

    Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнат, кеширано съдържание и други.

    Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.

  • За изпълнение на нашите услуги
    Не е зададено

    Някои от услугите ни, като електронната търговия, изискват да споделите с нас лични данни. Използваме ги за да можем да изпълним договора си с Вас, за продажба и доставка на предлаганите от нас стоки.

    Други предлагани от нас услуги са възможностите да добавяте новина, коментари, снимки или видеа. Използваме личните Ви данни, която ни дава възможност да Ви идентифицираме и при необходимост – да модерираме добавеното от Вас съдържание.

  • За измерване
    Не е зададено

    Събираме информация за Вашето използване на съдържанието и я комбинираме с предишно събрана, за да измерим, разберем и отчетем Вашето използване на услугите ни.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на реклами
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно налична, за да подберем и Ви доставим релевантна реклама и за да можем да измерим доставката и ефективността й. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите предишни интереси към подбрани реклами, обработка на данни за поведението Ви, когато рекламата Ви е била показана, колко често Ви се показват дадени реклами, къде и кога са Ви били показани, дали сте предприели действие свързано с рекламата, включително клик на рекламата и направена покупка.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на съдържание
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно събрана, за да подберем и Ви доставим релевантно съдържание и да измерим доставката и ефективността му. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите интереси към съдържанието, обработка на данни за показаното Ви съдържание, колко често или за колко време е било показано, дали сте предприели действие, свързано със съдържанието, включително клик на съдържанието.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За персонализация и профилиране
    Не е зададено

    Събираме и обработваме информация за използването на услугите ни за последващо сервиране на персонализирана реклама и/или съдържание в друг контекст, напр. други сайтове и мобилни апликации, след време.

    Типично, съдържанието и поведението Ви на сайта/мобилната апликации се използва за създаване на заключения за Вашите интереси, чрез които се управлява бъдещият избор на сервирани реклами и/или съдържание.

  • По възложение и за проекти на трети страни
    Не е зададено

    При конкретни проекти по възложение на трети страни събираме Ваши лични данни, които им споделяме за осъществяване целите на проектите им. Детайлна информация за целите може да намерите в Общите условия на всеки конкретен проект, който ще Ви бъдат предоставени за получаване на Вашето съгласие.

    Понякога използваме личните ви данни, за да Ви информираме за игри и промоционални оферти на Спортал и/или на трети страни – Партньори на Спортал.

    За изпълнение на тази цел, събираме Ваши лични данни, за да Ви информираме за наши или на трети страни, наши партньори, инициативи, промоции, игри, оферти и други.

    За всички описани по-горе цели можем да използваме инструменти на трети страни.

  • За Директен маркетинг
    Не е зададено

    За да Ви изпращаме винаги актуална и полезна информация за нашите инициативи, събираме данни като адрес на електронна поща или друг начин за контакт с Вас – Viber, Skype, Messenger профил или такъв в друга комуникационна платформа.